Въведение Златото като инвестиция винаги е било смятано за символ и гарант за стабилност и сигурност на наличния капитал, а по време на геополитически сътресения или световни кризи придобива още по-важна роля – превръща се в сигурно убежище за инвеститорите, които се стремят да защитят своя капитал.

Ролята на златото като „сигурно убежище“ през последните десетилетия значително се засили. Всяка глобална криза – започвайки от Голямата депресия през 1929 г., петролния шок през 1973 г., „Черния понеделник“ и срива на фондовите пазари през 1987 г., Азиатската финансова криза през 1997 г., спукването на „dot-com“ балона през 2000 г., световната финансова криза през 2008 г., дълговата криза в еврозоната през 2010 г., пандемията COVID-19 (2020–2023 г.), войната в Украйна от 2022 г., рекордната инфлация през 2022–2023 г., банковата криза през 2023 г., спадът в технологичния сектор, срива на китайския пазар на недвижими имоти – и рекордния скок на цената на златото през 2025 г. – отново доказаха, че златото остава надежден инструмент за защита на богатството от инфлация, геополитическа нестабилност и финансова несигурност. ИСТОРИЯ 1821 г.: Въвеждане на златния стандарт Златният стандарт (на англ. gold standard) – това е парична система, при която стойността на националната валута е директно обвързана със златните резерви. Според този модел парите могат да бъдат обменени за злато на фиксирана цена, а правителството трябва да гарантира, че златните му резерви съответстват на количеството пари в обращение. Златният стандарт осигурява стабилност и защита срещу обезценяването на валутите, тъй като парите се основават на ограничена златна стойност и страната не може да печата повече пари без покритие. Системата се появява в средата на XIX век, за първи път въведена във Великобритания през 1821 г. Скоро тя е възприета и от други страни, включително САЩ и много европейски държави, за да осигурят стабилност на своите икономики и валути. Цената на златото според този стандарт е била фиксирана – например в САЩ тя е била 20,67 долара за унция. Всяка страна е определяла самостоятелно стойността на своята валута спрямо златото, а не спрямо щатския долар. Въпреки това САЩ, като голяма икономическа сила (особено в началото на XX век), са оказвали значително влияние върху системата, особено след Първата световна война и по-късно – след Втората световна война в рамките на Бретън-Уудското споразумение (1944 г.). По-подробно:

• В периода на класическия златен стандарт (края на XIX – началото на XX век): всяка държава обвързва своята валута със златото по фиксиран курс, например:
• Великобритания: 1 паунд стерлинг ≈ 113 грейна злато
• САЩ: 1 тройунция злато = 20,67 долара
• Други държави фиксират своите курсове самостоятелно, но целта е стабилност в международната търговия.
• В междувоенния период (след Първата световна война): златният стандарт е временно спрян в много страни, но по-късно частично възстановен, макар и по-слабо.
• След Втората световна война (Бретън-Уудската система): щатският долар става единствената валута, пряко обвързана със златото (35 USD/унция), а другите валути са обвързани с долара. Това означава, че доларът става основната отправна точка.

·       1929–1933 г.: Голямата депресия ·       Голямата депресия е най-големият икономически срив в световната история, започнал през 1929 г. Тази криза е причинена от множество фактори, но най-съществен се смята сривът на фондовия пазар в САЩ през октомври 1929 г., известен като „Черния четвъртък“. Това събитие предизвиква глобална финансова криза, при която огромни загуби от ценни книжа довеждат до фалити на банки, масова загуба на работни места и дълбока икономическа стагнация. ·       Златото играе изключително важна роля по време на Голямата депресия поради връзката си със златния стандарт, който тогава е широко прилаган в много страни. Според тази система националните валути са обвързани със златните резерви, което прави златото основен гарант за стойността и стабилността на валутата. ·       Златният стандарт е въведен официално за първи път във Великобритания през 1821 г., а през XIX век постепенно е възприет и от други държави. САЩ започват да го прилагат де факто през 1834 г., а официално – с приемането на „Gold Standard Act“ през 1900 г. ·       През 1930-те години, в разгара на Голямата депресия, много страни са принудени да изоставят златния стандарт, защото той ограничава възможностите им да реагират гъвкаво на икономическия спад и да стимулират вътрешното потребление. ·       Когато световната икономическа криза от 1929 г. предизвиква огромни загуби, стойността и запасите на златото се превръщат в ключов фактор за запазване на доверието във финансовата система. Правителствата, включително това на САЩ, използват златото като инструмент за стабилизиране на валутата, борба с инфлацията и възстановяване на доверието в паричната система. ·       През 1933 г. САЩ преоценяват цената на златото, повишавайки я от 20,67 на 35 долара за унция. Целта е да се засили стойността на долара и да се ограничи икономическият спад. ·       Благодарение на ограниченото предлагане и стабилната си стойност, златото се превръща в надежден инструмент за инвестиция и символ на икономическа стабилност. Освен това златните резерви са пряко свързани с емисията на пари, което позволява на държавите с големи златни запаси да укрепят своите валути и да подпомогнат икономическото възстановяване. ·       Голямата депресия също така разкрива слабостите на златния стандарт, поради които някои държави решават окончателно да се откажат от него. Системата, която обвързва стойността на валутите със златните резерви, вече не отговаря на икономическата реалност, когато кризата води до масова инфлация, безработица и обезценяване на валутите. ·       През 1933 г. президентът на САЩ Франклин Д. Рузвелт, за да съживи икономиката, издава указ за конфискация на злато (Executive Order 6102), забранявайки на гражданите да притежават злато, с някои изключения. Това е едно от най-значимите решения в историята на американската парична система, оказало краткосрочни и дългосрочни последици. Последици от Executive Order 6102 Краткосрочни:

• Федералното правителство и Федералният резерв получават значително по-голяма свобода в провеждането на парична политика.
• Отпадането на директната връзка със златните резерви позволява увеличаване на паричното предлагане, държавно финансиране и реализация на програми за стимулиране на икономиката, като „New Deal“.
• Това предизвиква обаче и криза на доверие: много граждани се чувстват ощетени, загубвайки правото да държат злато като личен актив. Възникват десетки съдебни дела, но Върховният съд в крайна сметка подкрепя действията на правителството.
• Девалвацията на валутата стимулира износа, но води и до инфлация. Все пак се наблюдава постепенен икономически подем – безработицата намалява, потреблението расте.
• На практика този акт премахва ролята на златото във вътрешната парична система на САЩ – доларът става независим от златото, макар че на международно ниво стандартът все още се използва за известно време.

Дългосрочни:

• От 1933 г. започва процес на постепенно пълно изоставяне на златния стандарт.
• През 1971 г. президентът Ричард Никсън окончателно прекратява конвертируемостта на долара в злато в международната търговия, с което слага край на Бретън-Уудската система.
• Това преобразява паричната система: доларът (и впоследствие повечето валути) стават фиатни пари, чиято стойност зависи от доверието към държавата и икономическата стабилност, а не от физически резерв.
• Централните банки получават повече гъвкавост, но и по-голяма уязвимост към политически натиск, инфлационни шокове и спекулативни колебания на пазарите.

·       1973 г.: Отмяната на златния стандарт ·       През 1973 г. световната финансова система претърпява значително събитие – златото е окончателно отвързано от щатския долар. До 1971 г. действа Бретън-Уудската система, според която доларът е пряко обвързан със златото, а една тройунция струва 35 долара. ·       Тази система е създадена след Втората световна война, за да осигури глобална финансова стабилност. Но през 1971 г. САЩ се сблъскват със силен инфлационен натиск (инфлацията достига 4,38 %), а бюджетният дефицит расте заради огромните военни разходи (Виетнамската война, 1955–1975 г.) и мащабните социални програми – здравеопазване, жилищни субсидии, социални помощи. ·       На 15 август 1971 г. президентът Ричард Никсън спира конвертируемостта на долара в злато, с което на практика прекратява златния стандарт. През 1973 г. доларът е напълно отвързан от златото, като цената на метала започва свободно да се определя на пазара. ·       Това поставя началото на ерата на т.нар. фиатни пари – парични средства, чиято стойност не е обвързана с физически резерв, а се базира на доверието в правителството и централните банки. От този момент цената на златото започва свободно да се покачва и да се превръща в основен индикатор за доверие в световната икономика. 1973–1980 г.: Покачването на цената на златото След 1973 г., когато златото е отвързано от долара, неговата цена започва да расте стремглаво.

• 1973–1974 г. – по време на икономическата криза, предизвикана от петролното ембарго на ОПЕК, цената на златото скача над 150 долара за унция.
• 1975 г. – златото вече достига около 160 долара за унция.
• 1979 г. – цената преминава 300 долара за унция. Причини: Иранската революция (свалянето на шаха Мохамад Реза Пахлави) и съветската инвазия в Афганистан. Геополитическата несигурност води до масови покупки на злато.
• 1980 г. – Иранската революция и започналата война между Иран и Ирак предизвикват тежка петролна криза. Цената на петрола скача от 15 долара за барел (1979 г.) до 39 долара (1980 г.). В резултат инфлацията изригва, а икономическата нестабилност достига връх. Златото поскъпва от 250 до 850 долара за унция (+240 %). Това е най-големият скок след отмяната на златния стандарт.
• 1982 г. – със стабилизацията на петролните пазари и засилването на долара, цената пада обратно до около 300 долара за унция.
• 1983–1996 г. – златото се движи в диапазон 300–500 долара.
• 1997–1999 г. – вследствие на Азиатската финансова криза и „dot-com“ бума цената пада под 300 долара.

Основният двигател на поскъпването в периода 1973–1980 г. е инфлацията, породена от комбинация от геополитически и икономически фактори: Виетнамската война, ембаргото на ОПЕК, Иранската революция и войната Иран–Ирак. 1997–2001 г.: Спукването на „dot-com“ балона Когато говорим за цената на златото по време на глобални кризи, не може да не споменем периода на „dot-com“ балона. Това е времето, когато инвеститорите масово влагат средства в интернет и технологични компании. Бурният растеж започва през 1997 г., когато стартъпи, свързани с информационните технологии, стават изключително популярни. Инвеститорите вярват, че тези компании ще бъдат изключително печеливши в бъдеще. Но повечето от тях нямат ясен бизнес модел или устойчив продукт, а цените на акциите им растат единствено заради спекулации.

• В началото на „dot-com“ бума (1997 г.) цената на златото е около 330 долара за унция.
• Инвеститорите насочват капитала си към технологиите, защото златото не носи доходност (няма лихви, няма дивиденти). В резултат цената му остава сравнително ниска.
• В периода 1995–2000 г. златото се движи между 273 и 387 долара за унция, тъй като пазарите поемат по-високи рискове в замяна на очаквана печалба от IT сектора.

През 2000–2001 г. балонът се спуква: много интернет компании не успяват да оправдаят очакванията и или фалират, или губят по-голямата част от стойността си на борсата. Това връща инвеститорите обратно към златото като сигурно убежище.

• До 2000 г. златото пада до 280 долара за унция,
• Но след спукването на балона през 2001 г. цената започва отново да расте.

2007–2008 г.: Световната финансова криза Глобалната финансова криза от 2007–2008 г. е най-голямата след Голямата депресия. Тя започва в сектора на недвижимите имоти в САЩ и бързо обхваща целия свят.

• Банки и финансови институции се изправят пред масова липса на ликвидност.
• Държавите са принудени да спасяват банки и корпорации от фалит.
• Пазарите изпадат в паника, инфлацията расте, милиони хора губят работата си.

В този период златото отново става единствената алтернатива за запазване на капитала.

• В началото на кризата (2007 г.) цената е около 800 долара за унция.
• До 2008 г. златото поскъпва с над 50 %.
• През септември 2011 г. достига исторически връх от 1 900 долара за унция – първият път в историята, когато преминава този праг.

Основните причини:

• несигурност в банковата система,
• масово печатане на пари от централните банки (quantitative easing),
• страх от хиперинфлация,
• загуба на доверие в долара и в глобалните пазари.

Златото се доказва като инструмент за защита на богатството в условия на тотална финансова нестабилност. 2019–2023 г.: COVID-19 пандемията През декември 2019 г. в Китай започва пандемията от COVID-19, която се превръща не само в здравна, но и в истинска икономическа шокова вълна за света.

• През януари 2020 г. вирусът се разпространява в други страни.
• През март 2020 г. Световната здравна организация обявява глобална пандемия.
• Държавите въвеждат строги карантинни мерки:
• ограничено движение на хора,
• затваряне на училища и бизнеси,
• спиране на цели индустрии, включително туризма.

Милиони хора остават без работа, бизнеси масово фалират, а финансовите пазари за броени седмици преживяват най-големия срив след кризата от 2008 г. Икономическата активност спира не поради пазарни механизми, а заради административно наложено „замразяване“. Това предизвиква глобална несигурност, паника и страх за бъдещето. В тези условия инвеститорите отново се обръщат към златото – изпитан столетия наред актив за запазване на стойността.

• През юли 2020 г. цената на златото достига рекордни нива – над 2 000 USD/унция.
• По време на кризата реалната цена на физическото злато на пазара се оказва с 30–40 % по-висока от котировките на борсите, поради липсата на доставки и скока в търсенето.
• Това води до рязко покачване на надценките върху физическите кюлчета и монети в цял свят.

Пандемията, съчетана с масивни парични емисии от централните банки и повишаване на лихвите, създава гигантска инфлация.

• В Литва инфлацията достига 22 %,
• В ЕС – около 10 %,
• В Обединеното кралство – над 11 %,
• В САЩ – около 9 %.

Златото се утвърждава като един от малкото сигурни активи, способни да съхранят покупателната стойност в условия на глобална криза. 2022 г.: Войната в Украйна След пълномащабната агресия на Русия срещу Украйна (24 февруари 2022 г.) светът навлиза в нов етап на геополитическа нестабилност.

• В деня на началото на войната цената на златото е около 1 900 USD/унция.
• Само за две седмици – на 8 март 2022 г. – тя достига 2 070 USD/унция, което е ръст от близо 9 % за рекордно кратък срок.

Причини:

• страх от ескалация в глобален конфликт (вкл. ядрена заплаха и опасения за Трета световна война),
• енергийна криза в Европа,
• колапс на доверието във валути като украинската гривна (която извън Украйна практически не може да се обменя).

В тази ситуация златото за пореден път доказва ролята си на универсален актив, приет и разпознаваем в целия свят, независимо от политическата и икономическа среда. 2022–2023 г.: Рекордна инфлация След пандемията и началото на войната в Украйна светът се изправя пред най-високия инфлационен скок от последните 40 години.

• В САЩ, Европа и много други държави потребителските цени рязко нарастват заради:
• нарушени вериги на доставки,
• поскъпващи суровини и енергийни ресурси,
• безпрецедентни парични емисии, отпуснати по време на COVID-19.

Златото, исторически възприемано като най-надеждната защита срещу инфлация, отново се превръща във фаворит на инвеститорите.

• През май 2023 г. цената достига нов исторически рекорд – около 2 080 USD/унция, потвърждавайки статута си на сигурно убежище в условия на инфлационен натиск.

2023 г.: Банковата криза в САЩ и Европа През 2023 г. финансовите пазари са разтърсени от внезапния фалит на няколко големи банки:

• Silicon Valley Bank в САЩ,
• кризата в Credit Suisse в Европа, довела до спешното ѝ придобиване от UBS.

Тези събития предизвикват дълбока криза на доверие в банковия сектор и съживяват страховете от системен риск.

• В резултат търсенето на злато рязко скача.
• През април–май 2023 г. цената на златото достига 2 048–2 080 USD/унция, което е сред най-високите нива в историята.

2022–2023 г.: Спадът в технологичния сектор и масовите съкращения През този период технологичният сектор преживява драматична корекция:

• Гиганти като Meta, Amazon, Google, Microsoft и други съкращават десетки хиляди служители.
• След бума по време на пандемията, секторът се сблъсква със спад в търсенето, повишени лихви и коригирани очаквания на инвеститорите.

Последствия:

• Намалено доверие в т.нар. growth stocks (акции на компании с бърз растеж).
• Инвеститорите се обръщат към сигурни алтернативи – най-вече златото.
• През април–май 2023 г. цената на златото достига около 2 080 USD/унция, като затвърждава репутацията си на надеждна алтернатива при пазарни сътресения.

2024–2025 г.: Геополитическо и икономическо напрежение В периода 2024–2025 г. светът е изправен пред нови изпитания:

• изострена търговска война между САЩ и Китай,
• напрежение около митата и глобалната търговия,
• критики към паричната политика на централните банки (вкл. публични конфликти като този между Доналд Тръмп и председателя на Федералния резерв Джером Пауъл).

Слабият щатски долар и очакванията за намаляване на лихвените проценти допълнително стимулират търсенето на злато. Освен това централните банки и застрахователните фондове по целия свят активно увеличават своите златни резерви. Това е сигнал за отдалечаване от традиционната финансова система и постепенно отслабване на доминацията на долара в глобалната търговия. 2025 г.: Рекордни цени на златото

• На 21 април 2025 г. фючърсите на златото достигат 3 454,60 USD/унция, а спот цената бележи исторически връх – 3 500,20 USD/унция.
• На 22 април 2025 г. спот цената временно се покачва до 3 500,05 USD/унция.
• На 8 август 2025 г. американските фючърси достигат нов рекорд – 3 534,10 USD/унция, докато спот цената се задържа около 3 394 USD/унция.

Фактори за покачването на цената през 2025 г. Въпреки че войната в Украйна продължава вече четири години и остава основен източник на геополитическа нестабилност, има и други фактори, които дават допълнителен тласък на цената на златото:

• последици от пандемията COVID-19,
• безпрецедентни парични емисии за стимулиране на икономиката,
• инфлационен натиск в САЩ, Европа и по света,
• рецесия в най-силните икономики,
• намаляване на лихвените проценти,
• нова митническа политика на администрацията на САЩ.

Централни банки и стратегическо натрупване на злато През последните години златото става все по-важен актив не само за индивидуални инвеститори, но и за централните банки.

• През 2024 г. Полша купува 90 тона злато, изкачвайки се на 13-то място в света по големина на резервите.
• Турция заема второ място с 75 тона,
• Индия – трето с 73 тона.

Голяма роля има и инициативата на държавите от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка), които активно работят върху създаването на нова валута, обезпечена със злато, като алтернатива на щатския долар. Заключение През вековете се сменят поколения, икономически условия и кризи, но златото никога не губи ролята си на надеждна и сигурна инвестиция.

• През последните 50 години се доказва, че златото остава най-стабилният актив дори в най-тежките икономически периоди.
• Вече повече от 3000 години човечеството използва златото като средство за запазване на стойност – и неговата актуалност не намалява.
• Нито една друга форма на актив не може да предложи същото ниво на стабилност и сигурност.

Златото продължава да бъде безалтернативно сигурно убежище за инвеститори, които търсят защита на своя капитал.