Sericho е официално утвърдено име на метеорит. Той принадлежи към паласитите – една от най-редките и визуално впечатляващи групи метеорити, съставена от желязо-никелов метал с вградени кристали оливин. Именно съчетанието между метал и „скъпоценни“ оливинови участъци създава характерния декоративен вид на паласитите.
Sericho е намерен през 2016 г. в Източна Кения, близо до района Habaswein и на юг от Sericho (в област Isiolo). Това не е наблюдавано падане, а находка – никой не е видял самото падане, метеоритът е открит вече лежащ на повърхността.
Според описаната история през 2016 г. двама братя, докато търсели камилите си, попаднали на няколко големи, много плътни „камъка“ в район, където почти няма естествени скали. Затова заподозрели, че са метеорити. Няколко седмици събирали масите, използвайки дори подемници, и ги пренесли в Habaswein. Интересното е, че макар да е разпознат като метеорит през 2016 г., местните хора знаели за големите маси от години, дори десетилетия – разказва се, че някои са играли върху тях като деца.
Sericho се отличава не само с красота, но и с голямото количество намерен материал. Посочва се, че досега са открити над 2800 kg (около 2,8 тона) от метеорита Sericho.
Фрагментите се намират в дълго поле на разсейване, простиращо се на повече от 45 km. Размерите варират силно – от парчета под 1 kg до маси от стотици килограми, като някои екземпляри достигат приблизително до 500 kg. Повечето намерени парчета са големи, често над 50 kg. Споменава се и, че част от екземплярите са „flight-oriented“, тоест със силно изразена ориентация от полета и аеродинамична форма.
Част от намерените на повърхността парчета показват минимално външно изветряне. На места се запазват участъци от стопилкова кора върху метала. Много парчета са ъгловати и блоковидни, с характерни вдлъбнатини, наподобяващи „отпечатъци от палци“.
Когато метеоритът се разреже, полира и често се ецва, се разкрива типичният паласитен образ: в сребристо-сив метален „скелет“ се виждат острови от оливин. Оливинът в Sericho често е описван като „гемми“, със зелени до оранжеви тонове, което прави полираните срезове изключително декоративни. При голямо съдържание на оливин тънките плочки могат да пропускат светлина и да създават „витражен“ ефект.
В срезовете Sericho често показва сходно съотношение между метал и оливин – средно около 70% по площ е оливин, а количеството хромит е много малко. На места в даден срез оливинът може да е и повече.
Зърната оливин обикновено са заоблени, по-рядко с по-правилна форма. Типичният размер на кристалите е около 0,5–1 cm, но се срещат и кристали с размер няколко сантиметра. Металната част е доминирана от камасит, на места има плесит, а в по-редки метални зони може да се прояви рисунъкът на Widmanstätten. Срещат се също примеси от троилит и шрайберзит.
Оливинът в Sericho има сравнително нисък дял желязо в оливиновата структура (често се посочва фаялитов компонент около Fa12). В металната част в камасита съдържанието на никел е около 7% по маса. Като цяло той се класифицира като паласит с ниска степен на изветряне, което съответства на факта, че много парчета изглеждат слабо повлияни от околната среда.
Паласитите се смятат за едни от най-интересните метеорити, защото показват границата между два много различни материала: метал и силикати. Най-разпространената идея е следната:
В ранната Слънчева система астероид се загрява от радиоактивен разпад (особено на кратко живеещи изотопи). Той частично или силно се стопява и започва да се диференцира: по-тежкият желязо-никелов метал потъва навътре и образува ядро, а силикатният материал формира мантия.
При паласитите често се приема, че те са свързани със зоната, където металното ядро контактува със силикатната мантия. Ако в тази граница има смесване, кристалите оливин могат да се вградят в метала. Друг сценарий са големи сблъсъци: удар може да разруши граничните зони на астероида, да смеси метал и мантия, а след това масата да се охлажда, „замразявайки“ оливина в металния скелет.
Защо паласитите изглеждат толкова красиви? Защото оливинът може да бъде достатъчно прозрачен и с ярък цвят, а желязо-никеловият метал при полиране и ецване разкрива структури (например рисунъка на Widmanstätten). Така естетиката не е случайна – тя е резултат от реални, бавни и мащабни процеси в Космоса.
Важно е да се различат две „възрасти“.
Първата е космическата възраст. Почти всички метеорити са много стари и обикновено са се формирали в ранната Слънчева система – преди около 4,56 милиарда години. Материалът на паласитите също се свързва с ранни процеси на диференциация на планетезимали на ядро и мантия.
Втората е времето на престой на Земята (терестриална възраст) – колко време метеоритът е лежал на земната повърхност след падането. Тъй като Sericho е находка, а не наблюдавано падане, точната дата на падане не е известна. Въпреки това ниската степен на изветряне и фактът, че много парчета изглеждат слабо променени, позволява предпазливо да се предполага, че поне част от материала може да е паднала сравнително „скоро“ в геоложки смисъл (от стотици до няколко хиляди години). Но това не е гаранция, защото скоростта на изветряне зависи силно от климата, химията на почвата, дали парчето е било на повърхността или е било заровено и т.н.
Местните разкази, че камъните са били познати „десетилетия“ и че възрастни хора ги помнят от детството си, подсказват, че поне големите маси са лежали там дълго време. Но и това не позволява надеждно да се каже дали падането е било преди 200 години или преди 5000.
